Биография: Ваня Петкова
„Писателите имат един огромен и постоянен дълг към хората край себе си - да разкриват истината на доброто, да вдъхват човеколюбие и любов към изкуството. Обществото също има своя голям дълг към писателя: това е оказване на нужното търпение и голямата вяра, от която се нуждае всеки човек на перото“ казва поетесата Ваня Петкова в интервю през 1982 г. Днес се навършват 80 години от рождението й. Родена като Хатидже Скендерберг Садик Ваня Петкова е родена на 10 юли 1944 г. в София в семейството на художничка и диригент, но поради следвоенните обстоятелства се налага да се преквалифицират в шивачка и банков чиновник. Ваня Петкова е от руски произход, дядо й е Иван Скендербегов от Ростов на Дон, генерал от царската армия. Неговата съпруга Анастасия е полтавска графиня. По време на революцията бягат в България. „В моето семейство и по майчина и по бащина линия няма българи, а името ми до 16 години беше Хатидже Скендерберг Садик. Ваня Петкова е литературният ми псевдоним, но аз обичам това име, с него станах известна, аз съм родена тук, аз съм българска поетеса, аз си обичам България“ споделя Петкова пред в. „Дума“ през 2001 г. Стиховете като израз на протест Родителите имат желание тя да стане цигуларка и въпреки часовете, прекарани с цигулка, Ваня Петкова така и не я заобичва. Едва седемгодишна тя решава да изрази своето нежелание да свири на цигулка и пише до родителите си своя израз на недоволство под формата на стихове. И така стих след стих разбира, че е по-приятно да пише, вместо да свири Паганини. През 1962 г. завършва гимназия и кандидатства славянска филология в СУ „Климент Охридски“, като е приета след четвъртия опит. Дипломира се през 1967 г, а докато учи, издава пет книги. През 1959 г. прави литературния си дебют с есе и стихотворение, публикувани във в. „Средношколско знаме“. Нейният талант е забелязан от поета Божидар Божилов. През 1965 г. Ваня Петкова се запознава със съпруга си – студент от Судан по икономическа география в СУ „Климент Охридски“. Ваня Петкова работи като редактор в списание „Славейче“ (1966-1968), редактор в международния отдел на в. „Литературен фронт“ (1970-1973) и редактор във в. „Съвременник“. В периода 1969-1970 г. тя работи като преводачка в българското посолство в Хартум, Судан. От 1974 до 1975 г. специализира испански език в Института за чужди езици в Хавана, Куба. Единствената поетеса в света, която изнася три музикално-поетични рецитала в самолет на четири езика През 1982 г. компанията „Аерофлот“ подкрепя инициативата за творческо летене. При полети по маршрути София-Москва, София-Дамаск, София-Берлин Ваня Петкова чете стиховете си 45 минути с музикален съпровод. Тя е единствената поетеса в света, която изнася три музикално-поетични рецитала в самолет на четири езика. Ваня Петкова е автор на стихосбирките „Солени ветрове“ (1965), „Куршуми в пясъка“ (1967), „Привличане“ (1967), „Грешница“ (1968), „Предсказание“ (1970), „Черна гълъбица“ (1972), „Кестенова гора“ (1973), „Обратна река“ (1976), „Обет за мълчание“ (1979), „Синята книга“ (1980), „Триптих“ (1980), „Venceremos“ (1980), „Гръм“ (1984), „Цигански романс“ (1984), „Земетресение“ (1988), „Прощаване“ (1989), „Страсти“ (2005), „Грешница – 1“ (2006), „Грешница – 2“ (2008). Посмъртно излизат поетичните й сборници „Пиратски стихове” (2009) , „Златната ябълка” (2009, преводи от украински) и двуезичната „Арменска песен” (2010), заради която става почетен гражданин на Ереван. Превежда от седем езика Под нейно съставителство и превод излиза антологията „Съвременни арабски поети“ през 1968 г. Превежда от руски, украински, арабски, арменски, сръбски, испански, френски език. Произведенията са преведени на 13 езика, сред които японски и арменски. Ваня Петкова изнася над 800 музикални поетични авторски рецитала в България, Русия, Армения, Полша, Германия и арабските страни. Ваня Петкова е член на Съюза на българските писатели, журналисти и преводачи. Носителка е на множество литературни награди в страната и в чужбина. Ваня Петкова е сред трите български поетеси, заедно с Елисавета Багряна и Блага Димитрова, които влизат в най-голямата трансконтинентална англоезична енциклопедия за жените поетеси – гении. Поетесата често e определяна като „бунтарката“ и „най-космополитната“ личност в българската литература.
|
|
Авторът и перото
Томи и Тапънс: Адаптация запазва духа на оригиналните произведения на Агата Кристи
Новият сериал „Томи и Тапънс“ на Агата Кристи е в процес на снимки във Великобритания и представлява иновативна адаптация на класическите произведения на известната криминална писателка. Според информация от АП, това е първият случай, в който творб ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Деб Олин Ънферт представя "Earth 7" с уникална обложка
В света на литературата, където научната фантастика често се сблъсква с философията, новият роман на Деб Олин Ънферт, "Earth 7" (Земя 7), обещава да предизвика размисли за съществуването и любовта в крайни условия. Издаден от Graywolf Press на 9 юни 2026 г., р ...
Добрина Маркова
|
Френският писател Лоран Мовиние получи наградата „Гонкур“ за 2025 година
Валери Генков
|
Авторът и перото
Библиотека „Петко Р. Славейков“ стартира петото издание на конкурса „/Не/разкритият случай“
Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново обяви старта на петото издание на конкурса „/Не/разкритият случай“. Тази литературна надпревара е отворена за участници от всички възрасти, без значение от професионалния им ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от п ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, публикувани през последните 50 години. Този вестник е най-дълго издаваното културно приложени ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Бил Корво опровергава мита за съюзниците и мафията в Сицилия
Валери Генков
|
На бюрото
Любов към родния край е искрата, която поддържа жив духа на Тетевен
Валери Генков
|
В Тетевен се проведе фотоконкурс на тема "Духът на Тетевен", в който участваха 21 творби, представени от ученици от трите местни средни училища. Събитието беше организирано по случай празника на града, отбелязван на 1 ноември. Основната цел на инициативата е да насърчи младите хора да развиват своите творчески умения и да изградят по-добро отношение към природата и културното наследство на региона ...
|
Литературен обзор
Христо Райчевски споделя спомени за живота в Садина
Добрина Маркова
|
|
08:00 ч. / 10.07.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3652 |
|
„Писателите имат един огромен и постоянен дълг към хората край себе си - да разкриват истината на доброто, да вдъхват човеколюбие и любов към изкуството. Обществото също има своя голям дълг към писателя: това е оказване на нужното търпение и голямата вяра, от която се нуждае всеки човек на перото“ казва поетесата Ваня Петкова в интервю през 1982 г. Днес се навършват 80 години от рождението й.
Родена като Хатидже Скендерберг Садик
Ваня Петкова е родена на 10 юли 1944 г. в София в семейството на художничка и диригент, но поради следвоенните обстоятелства се налага да се преквалифицират в шивачка и банков чиновник. Ваня Петкова е от руски произход, дядо й е Иван Скендербегов от Ростов на Дон, генерал от царската армия. Неговата съпруга Анастасия е полтавска графиня. По време на революцията бягат в България.
„В моето семейство и по майчина и по бащина линия няма българи, а името ми до 16 години беше Хатидже Скендерберг Садик. Ваня Петкова е литературният ми псевдоним, но аз обичам това име, с него станах известна, аз съм родена тук, аз съм българска поетеса, аз си обичам България“ споделя Петкова пред в. „Дума“ през 2001 г.
Стиховете като израз на протест
Родителите имат желание тя да стане цигуларка и въпреки часовете, прекарани с цигулка, Ваня Петкова така и не я заобичва. Едва седемгодишна тя решава да изрази своето нежелание да свири на цигулка и пише до родителите си своя израз на недоволство под формата на стихове. И така стих след стих разбира, че е по-приятно да пише, вместо да свири Паганини.
През 1962 г. завършва гимназия и кандидатства славянска филология в СУ „Климент Охридски“, като е приета след четвъртия опит. Дипломира се през 1967 г, а докато учи, издава пет книги. През 1959 г. прави литературния си дебют с есе и стихотворение, публикувани във в. „Средношколско знаме“. Нейният талант е забелязан от поета Божидар Божилов. През 1965 г. Ваня Петкова се запознава със съпруга си – студент от Судан по икономическа география в СУ „Климент Охридски“.
Ваня Петкова работи като редактор в списание „Славейче“ (1966-1968), редактор в международния отдел на в. „Литературен фронт“ (1970-1973) и редактор във в. „Съвременник“. В периода 1969-1970 г. тя работи като преводачка в българското посолство в Хартум, Судан. От 1974 до 1975 г. специализира испански език в Института за чужди езици в Хавана, Куба.
Единствената поетеса в света, която изнася три музикално-поетични рецитала в самолет на четири езика
През 1982 г. компанията „Аерофлот“ подкрепя инициативата за творческо летене. При полети по маршрути София-Москва, София-Дамаск, София-Берлин Ваня Петкова чете стиховете си 45 минути с музикален съпровод. Тя е единствената поетеса в света, която изнася три музикално-поетични рецитала в самолет на четири езика.
Ваня Петкова е автор на стихосбирките „Солени ветрове“ (1965), „Куршуми в пясъка“ (1967), „Привличане“ (1967), „Грешница“ (1968), „Предсказание“ (1970), „Черна гълъбица“ (1972), „Кестенова гора“ (1973), „Обратна река“ (1976), „Обет за мълчание“ (1979), „Синята книга“ (1980), „Триптих“ (1980), „Venceremos“ (1980), „Гръм“ (1984), „Цигански романс“ (1984), „Земетресение“ (1988), „Прощаване“ (1989), „Страсти“ (2005), „Грешница – 1“ (2006), „Грешница – 2“ (2008).
Посмъртно излизат поетичните й сборници „Пиратски стихове” (2009) , „Златната ябълка” (2009, преводи от украински) и двуезичната „Арменска песен” (2010), заради която става почетен гражданин на Ереван.
Превежда от седем езика
Под нейно съставителство и превод излиза антологията „Съвременни арабски поети“ през 1968 г. Превежда от руски, украински, арабски, арменски, сръбски, испански, френски език. Произведенията са преведени на 13 езика, сред които японски и арменски. Ваня Петкова изнася над 800 музикални поетични авторски рецитала в България, Русия, Армения, Полша, Германия и арабските страни.
Ваня Петкова е член на Съюза на българските писатели, журналисти и преводачи. Носителка е на множество литературни награди в страната и в чужбина.
Ваня Петкова е сред трите български поетеси, заедно с Елисавета Багряна и Блага Димитрова, които влизат в най-голямата трансконтинентална англоезична енциклопедия за жените поетеси – гении.
Поетесата често e определяна като „бунтарката“ и „най-космополитната“ личност в българската литература.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
Избрано
Пиер Паоло Пазолини оставя след себе си важни литературни и социални послания
Днес, 2 ноември, се навършват 50 години от смъртта на Пиер Паоло Пазолини, един от най-противоречивите интелектуалци на Италия, който беше намерен убит по жесток начин в района на Идроскало в Остия. В момента се подготвят десетки инициативи, които ще почетат ...
|
Илияна Йотова: Днешните будители продължават да вдъхновяват с добрини и знание
|
Ако сте поропуснали
Мартин Атанасов е обявен за „Будител на годината“ за проекта „Черна писта“
Мартин Атанасов, създател на проекта „Черна писта“, беше удостоен с престижната награда „Будител на годината“ в рамките на дванадесетото издание на кампанията на Българското национално радио (БНР). Атанасов сподели, че наградата е ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |